ДЕСТИЛЕРИЯ „ЛУДА СТРАСТ“
- Кога да пристъпим към дестилация в казан за ракия? -
В домашни условия дестилацията се провежда в обикновени казани за ракия без устройство за очистване.
Обикновено те се състоят от огнище, казан, капак, лула и серпентина за кондензиране на алкохолните пари. Изработени са от мед, който притежава свойството да фиксира и отделя летливите примеси на сяра с което подобрява вкуса на ракията. Серпентината е потопена в съд с вода, две трети от която в долната част се подържа студена. Допуска се само горната 1/3 част от водата да бъде гореща.
Режимът на дестилиране е много важен и играе определена роля за качеството на домашната ракия. Поради тази причина в България се появиха нови модерни казани за ракия, като на http://www.ludastrast.com/ , който изкарва 60 градусов концентрат. Казанът на Луда страст до гр. Габрово е лицензиран от производителите, като най-близкия до идеалните условия за дестилация.
Имайте в предвид, че е грешно дестилацията да се извършва три-четири седмици след приключване на алкохолната ферментация, защото ферментиралият материал представлява благоприятна среда за развитие на микроорганизми, причинители оцетно вкисване и плесени преминаващи по-късно в домашната ракия и влошаващи качеството й. Освен това, при задържането част от алкохола се изпарява и рандеманът на ракия намалява.
Следователно, изваряването на ракия трябва да става веднага след приключване на ферментацията.
Режимът на дестилиране е от голямо значение за качеството на ракията. Ето защо не бива да се подценява. В най-общи линии той обхваща следните моменти:
- Щателно измиване на казана за ракия, капака, лулата и серпентината. Преди зареждане на казана с ферментирал материал, казанът, капакът, лулата и серпентината задължително трябва да се измият с вода. Ако по дъното и стените на казана има нагар, той се изстъргва с метална четка, след което се измива обилно с вода.
- Вида и качеството на ферментиралия материал. Преди влагане в казана материалът задължително се проверява на вкус и аромат и ако се долови макар и лека киселина и мирис на оцет, задължително се неутрализира с натриев бикарбонат (сода за хляб). Количеството на содата зависи от степента на вкисване. Прибавя се едно пакетче от 80-100 г, разбърква се и се опитва на вкус. Ако се наложи, може да се добави и второ пакетче. Не бива да се отива до пълно неутрализиране , трябва леко да се долавя кисела жилка.
Вместо сода може да се използва дървесна пепел от огнището. Пепелта се внася на порции (по една лопата), като след всяка порция материалът се разбърква и се опитва на вкус. Това продължава до момента, в който киселинността едва се усеща. След внасяне на содата или пепелта материалът се разбърква интензивно за неутрализиране на цялото количество.
- Гъстота на материала. Тя има отношение към образуването на загар, който придава на ракията неприятен и почти неотстраним мирис на загоряло. Това налага при зареждане на казана задължително да се проверява гъстотата на материала. На практика то става чрез разбъркване с лопата или с друго подръчно средство. Разбъркването трябва да протича леко, без усилие. В противен случай се налага разреждане чрез прибавяне на вода. При разреждането казанът не бива да се препълва. Нивото на материала трябва да бъде 15-20 см под ръба му. При загряването обемът се увеличава и може да наруши херметизацията, при което част от материала може да излезе от казана или да премине през лулата и да попадне в ракията, което не бива да се допуска.
- Поставяне и херметизиране на капака и на лулата. Необходимо е да се извършва съобразно с техническото решение и предписанието за херметизация.
Режимът на дестилиране е много важен и играе определена роля за качеството на домашната ракия. Ето защо трябва добре да се усвои и стриктно да се прилага. Ракията трябва да изтича от казана студена, на постоянна тънка струя без тласъци и без прекъсване.
Режимът се регулира чрез подреждането на дървата в огнището. Майсторлъкът става със следния трик. От двете страни на огнището се поставят дебели пънове от бавно горяща дървесина, каквато е дъбовата. Между тях се нареждат по-тънки дърва от по-бързо горяща дървесина, които се запалват първи. Получава се буен пламък, който ускорява загряването на материала и икономисва време. Това продължава до момента, в който от казана протече ракия. През това време дебелите пънове вече са се запалили, горят бавно и огънят е по-спокоен. Този режим се регулира, чрез вратата на огнището и димоотводната тръба, водеща към комина.
Температурата на излизащата ракия трябва да бъде ниска т.е. ракията трябва да изтича почти студена, което се осигурява чрез периодична подмяна на част от водата в охладителния съд, която в долните две трети трябва да бъде студена. При подмяната студената вода се подава по дъното на охладителя.
Много е важно отделянето на първака, защото има вредни вещества и с неприятен мирис. В зависимост от обема на казана първака е процент, процент и половина до два процента от обема на материала.
След отделянето му започва събирането на ракията, което продължава до долавяне на първите симптоми (признаци) за появата на патоки. В масовата практика този момент се установява, чрез периодично определяне на алкохолния градус и обикновено е под 40°.
След края на работа казанът за ракия се разхерметизира. Последователно се свалят лулата и капакът в зависимост от системата на изпразване, останалият след дестилацията материал, който не съдържа алкохол, се изважда. Казанът се почиства, изплаква се с вода и се зарежда с ферментирал материал за следваща дестилация.
От изложеното става пределно ясно какво голямо значение има казанът за ракия и режимът на дестилация за производството на качествена домашна ракия.
Следва:
Ракия от смокини за скъпи гости
Обикновено те се състоят от огнище, казан, капак, лула и серпентина за кондензиране на алкохолните пари. Изработени са от мед, който притежава свойството да фиксира и отделя летливите примеси на сяра с което подобрява вкуса на ракията. Серпентината е потопена в съд с вода, две трети от която в долната част се подържа студена. Допуска се само горната 1/3 част от водата да бъде гореща.
Режимът на дестилиране е много важен и играе определена роля за качеството на домашната ракия. Поради тази причина в България се появиха нови модерни казани за ракия, като на http://www.ludastrast.com/ , който изкарва 60 градусов концентрат. Казанът на Луда страст до гр. Габрово е лицензиран от производителите, като най-близкия до идеалните условия за дестилация.
Имайте в предвид, че е грешно дестилацията да се извършва три-четири седмици след приключване на алкохолната ферментация, защото ферментиралият материал представлява благоприятна среда за развитие на микроорганизми, причинители оцетно вкисване и плесени преминаващи по-късно в домашната ракия и влошаващи качеството й. Освен това, при задържането част от алкохола се изпарява и рандеманът на ракия намалява.
Следователно, изваряването на ракия трябва да става веднага след приключване на ферментацията.
Режимът на дестилиране е от голямо значение за качеството на ракията. Ето защо не бива да се подценява. В най-общи линии той обхваща следните моменти:
- Щателно измиване на казана за ракия, капака, лулата и серпентината. Преди зареждане на казана с ферментирал материал, казанът, капакът, лулата и серпентината задължително трябва да се измият с вода. Ако по дъното и стените на казана има нагар, той се изстъргва с метална четка, след което се измива обилно с вода.
- Вида и качеството на ферментиралия материал. Преди влагане в казана материалът задължително се проверява на вкус и аромат и ако се долови макар и лека киселина и мирис на оцет, задължително се неутрализира с натриев бикарбонат (сода за хляб). Количеството на содата зависи от степента на вкисване. Прибавя се едно пакетче от 80-100 г, разбърква се и се опитва на вкус. Ако се наложи, може да се добави и второ пакетче. Не бива да се отива до пълно неутрализиране , трябва леко да се долавя кисела жилка.
Вместо сода може да се използва дървесна пепел от огнището. Пепелта се внася на порции (по една лопата), като след всяка порция материалът се разбърква и се опитва на вкус. Това продължава до момента, в който киселинността едва се усеща. След внасяне на содата или пепелта материалът се разбърква интензивно за неутрализиране на цялото количество.
- Гъстота на материала. Тя има отношение към образуването на загар, който придава на ракията неприятен и почти неотстраним мирис на загоряло. Това налага при зареждане на казана задължително да се проверява гъстотата на материала. На практика то става чрез разбъркване с лопата или с друго подръчно средство. Разбъркването трябва да протича леко, без усилие. В противен случай се налага разреждане чрез прибавяне на вода. При разреждането казанът не бива да се препълва. Нивото на материала трябва да бъде 15-20 см под ръба му. При загряването обемът се увеличава и може да наруши херметизацията, при което част от материала може да излезе от казана или да премине през лулата и да попадне в ракията, което не бива да се допуска.
- Поставяне и херметизиране на капака и на лулата. Необходимо е да се извършва съобразно с техническото решение и предписанието за херметизация.
Режимът на дестилиране е много важен и играе определена роля за качеството на домашната ракия. Ето защо трябва добре да се усвои и стриктно да се прилага. Ракията трябва да изтича от казана студена, на постоянна тънка струя без тласъци и без прекъсване.
Режимът се регулира чрез подреждането на дървата в огнището. Майсторлъкът става със следния трик. От двете страни на огнището се поставят дебели пънове от бавно горяща дървесина, каквато е дъбовата. Между тях се нареждат по-тънки дърва от по-бързо горяща дървесина, които се запалват първи. Получава се буен пламък, който ускорява загряването на материала и икономисва време. Това продължава до момента, в който от казана протече ракия. През това време дебелите пънове вече са се запалили, горят бавно и огънят е по-спокоен. Този режим се регулира, чрез вратата на огнището и димоотводната тръба, водеща към комина.
Температурата на излизащата ракия трябва да бъде ниска т.е. ракията трябва да изтича почти студена, което се осигурява чрез периодична подмяна на част от водата в охладителния съд, която в долните две трети трябва да бъде студена. При подмяната студената вода се подава по дъното на охладителя.
Много е важно отделянето на първака, защото има вредни вещества и с неприятен мирис. В зависимост от обема на казана първака е процент, процент и половина до два процента от обема на материала.
След отделянето му започва събирането на ракията, което продължава до долавяне на първите симптоми (признаци) за появата на патоки. В масовата практика този момент се установява, чрез периодично определяне на алкохолния градус и обикновено е под 40°.
След края на работа казанът за ракия се разхерметизира. Последователно се свалят лулата и капакът в зависимост от системата на изпразване, останалият след дестилацията материал, който не съдържа алкохол, се изважда. Казанът се почиства, изплаква се с вода и се зарежда с ферментирал материал за следваща дестилация.
От изложеното става пределно ясно какво голямо значение има казанът за ракия и режимът на дестилация за производството на качествена домашна ракия.
Следва:
Ракия от смокини за скъпи гости
