ДЕСТИЛЕРИЯ „ЛУДА СТРАСТ“
- Как да си направим домашно уиски? -
Много рецепти и съвети съм прочел в Интернет за това как да си направя домашно уиски. Какво представлява това питие? Бих казал, че в домашни условия това си е чиста ракия от ечемик, овес, пшеница, ръж и просо. Производството е възможно благодарение на съдържащата се в зърната скорбяла. Тя се състои се от два полизахарида: амилоза и амилопектин. Под влияние на ензима амилаза нишестето са хидролизира до малтоза, краен продукт на процеса. В промишлеността този процес се нарича озахаряване.
Подготовката на зърнените култури за производство на алкохолни напитки преминава през два етапа: прорастване на зърното в малц и подготовка за алкохолната ферментация.
Приготвянето на малц в домашни условия става в емайлиран или дървен съд, който е за предпочитане. Най-напред зърното се пресява през по-едро сито, а след това и през сито с по-малки отвори. Пресятото зърно се поставя в съда и се залива с гореща вода (50-55°С) до покриване с воден пласт от 4-5 см. Разбърква се за изплаване на съдържащите се механични частици и празни зърна, които се отстраняват. След това се промива 3-4 пъти с гореща вода. Промитите зърна се прехвърлят в подготвения съд и се заливат с топла вода до покриване с 3-4 см воден пласт, когато се охлади, водата се подменя с топла. Тази операция се повторя през 7-8 часа и продължава до момента, в който зърната се напукват, кълновете се показват и люспите се отделят с лекота. Този период (срок) е различен за отделните зърнени култури. При ечемика той продължава 9-10 дни, при овеса - 8-9 дни, при пшеницата 7-8 дни, при ръжта 5-6 дни и при просото 4-5 дни.
Обработените зърна се прехвърлят в тъмно помещение. Разстилат се на пласт с дебелина 3 см и се покриват с влажна покривка. В помещението се подържа температура
17-18°С и влажност на въздуха не по-ниска от 40%. Това е необходимо за протичане на ензимните процеси, разграждащи нишестето. През първите 5 дни на всеки 6 часа зърното се проветрява чрез лопатиране (механично обръщане) и при нужда плата, с който са покрити зърната, се навлажнява допълнително. Прорастването се прекратява при дължина на кълновете 0,5-0,6 см и на коренчетата - 1,2-1,4 см.
Подготовка за ферментация. Прорасналите зърна се сушат при температура на въздуха 40°С, до момента, в който коренчетата леко се отделят Протриват се с ръце за отделяне на кълновете, които се отстраняват чрез пресяване през сито. Очистените прораснали зърна се прехвърлят в съд и се заливат с гореща вода (60-65°С). Разбъркват се интензивно и се оставят за утаяване. Водата се отделя, а зърната се намачкват Заливат се с гореща вода с температура не по- висока от 55°С до покриване и се разбъркват до получаване на еднородна бяла маса с течна консистенция, която се подава в съда за ферментация.
Когато температурата на еднородната бяла течност падне до 20°С, материалът се заквасва с активна мая, приготвена от сухи дрожди или мая за хляб. Сухи дрожди може да се закупят от специализираните магазини или от винопроизводствените предприятия. Дозата на сухите дрожди е 30 грама за 100 л. Когато се използва хлебна мая, дозата е 100 г за 100 литра.
Заквасеният по един от описаните начини материал се оставя да ферментира. Съдовете се покриват с полиетиленово платно, върху което се поставя капак. По време на ферментацията температурата не бива да бъде по-ниска от 18 и по висока от 23°С. Правят се по едно-две разбърквания на ден, което се отразява положително върху качеството на ракията. Всекидневно се следи ходът на ферментационния процес.
Установяване края на ферментацията. Запалена свещ се поднася над материала в съда. Ако свещта угасне, е указание, че ферментацията продължава. При положение че гори, ферментацията е приключила и материалът може да се дестилира (изварява). За потвърждение се опитва и на вкус. Ферментиралият материал е горчив.
Дестилацията се провежда съгласно изискванията за получаване на домашна ракия с добри вкусови качества. Първакът и патоките задължително и своевременно се отделят. След коригиране на алкохолното съдържание ракията се налива в буре или в стъклена дамаджана за отлежаване.
Следва:
Как да поддържаме бурето за съхранение на домашна ракия?
Подготовката на зърнените култури за производство на алкохолни напитки преминава през два етапа: прорастване на зърното в малц и подготовка за алкохолната ферментация.
Приготвянето на малц в домашни условия става в емайлиран или дървен съд, който е за предпочитане. Най-напред зърното се пресява през по-едро сито, а след това и през сито с по-малки отвори. Пресятото зърно се поставя в съда и се залива с гореща вода (50-55°С) до покриване с воден пласт от 4-5 см. Разбърква се за изплаване на съдържащите се механични частици и празни зърна, които се отстраняват. След това се промива 3-4 пъти с гореща вода. Промитите зърна се прехвърлят в подготвения съд и се заливат с топла вода до покриване с 3-4 см воден пласт, когато се охлади, водата се подменя с топла. Тази операция се повторя през 7-8 часа и продължава до момента, в който зърната се напукват, кълновете се показват и люспите се отделят с лекота. Този период (срок) е различен за отделните зърнени култури. При ечемика той продължава 9-10 дни, при овеса - 8-9 дни, при пшеницата 7-8 дни, при ръжта 5-6 дни и при просото 4-5 дни.
Обработените зърна се прехвърлят в тъмно помещение. Разстилат се на пласт с дебелина 3 см и се покриват с влажна покривка. В помещението се подържа температура
17-18°С и влажност на въздуха не по-ниска от 40%. Това е необходимо за протичане на ензимните процеси, разграждащи нишестето. През първите 5 дни на всеки 6 часа зърното се проветрява чрез лопатиране (механично обръщане) и при нужда плата, с който са покрити зърната, се навлажнява допълнително. Прорастването се прекратява при дължина на кълновете 0,5-0,6 см и на коренчетата - 1,2-1,4 см.
Подготовка за ферментация. Прорасналите зърна се сушат при температура на въздуха 40°С, до момента, в който коренчетата леко се отделят Протриват се с ръце за отделяне на кълновете, които се отстраняват чрез пресяване през сито. Очистените прораснали зърна се прехвърлят в съд и се заливат с гореща вода (60-65°С). Разбъркват се интензивно и се оставят за утаяване. Водата се отделя, а зърната се намачкват Заливат се с гореща вода с температура не по- висока от 55°С до покриване и се разбъркват до получаване на еднородна бяла маса с течна консистенция, която се подава в съда за ферментация.
Когато температурата на еднородната бяла течност падне до 20°С, материалът се заквасва с активна мая, приготвена от сухи дрожди или мая за хляб. Сухи дрожди може да се закупят от специализираните магазини или от винопроизводствените предприятия. Дозата на сухите дрожди е 30 грама за 100 л. Когато се използва хлебна мая, дозата е 100 г за 100 литра.
Заквасеният по един от описаните начини материал се оставя да ферментира. Съдовете се покриват с полиетиленово платно, върху което се поставя капак. По време на ферментацията температурата не бива да бъде по-ниска от 18 и по висока от 23°С. Правят се по едно-две разбърквания на ден, което се отразява положително върху качеството на ракията. Всекидневно се следи ходът на ферментационния процес.
Установяване края на ферментацията. Запалена свещ се поднася над материала в съда. Ако свещта угасне, е указание, че ферментацията продължава. При положение че гори, ферментацията е приключила и материалът може да се дестилира (изварява). За потвърждение се опитва и на вкус. Ферментиралият материал е горчив.
Дестилацията се провежда съгласно изискванията за получаване на домашна ракия с добри вкусови качества. Първакът и патоките задължително и своевременно се отделят. След коригиране на алкохолното съдържание ракията се налива в буре или в стъклена дамаджана за отлежаване.
Следва:
Как да поддържаме бурето за съхранение на домашна ракия?
