ДЕСТИЛЕРИЯ „ЛУДА СТРАСТ“
- Как да поддържаме бурето за съхранение на домашна ракия? -
След варенето течността, която се получава е безцветна. Характеризира се с остър вкус и мирис на казан и не е приятна за пиене.
За да се подобрят вкусовите качества и да се получи светло златист цвят, характерен за качествената ракия, задължително трябва да отлежи в буре или бъчва. Може да и сложите и черница, но дъбовото буре си е най-добро за целта.
Поради това цветовете варират от светло златист до златисто, колкото повече престоява, толкова по-тъмна става.
Независимо от алкохолният градус на ракиите, за да станат годни за пиене, дори и ароматните, се нуждаят от отлежаване, по време на което окончателно се оформят вкусът, ароматът и цветът.
В миналото домашните ракии отлежаваха в дървени бурета и много рядко в стъклени дамаджани. През втората половина на XX век, след масовото навлизане на пластмасовите съдове в бита, за съхранение на ракии започнаха да се използват и пластмасови туби и бидони, което обаче не е за препоръчване по известни на всички ни причини.
Ето няколко съвета за поддържане на буре: Бурета и бъчвите са изработени от дъб и по-рядко от черница или акация. Най-добри резултати се получават при дъбовите бурета.
По време на отлежаването ракията извлича от дъгите фенолни и други съединения, при окисляването на които се образуват вещества, формиращи специфичния вкус, аромат и цвят на отлежалите ракии.
Окисляването се извършва от кислорода на въздуха, преминал през порите на дъгите, и оказва влияние върху продължителността на отлежаване. Продължителността зависи още и от дебелината на дъгите, от обема на съдовете и от тяхното състояние нови или стари. В големите по обем съдове, в които се поставя и повече ракия, отлежаването е по-продължително време.
В малките съдове тя отлежава по-кратко време. По- кратко време ракията отлежава и в новите съдове, които са по-добре запасени на дъбилни вещества.
За избягване на грешки при използването на нови дървени съдове, те предварително се обработват, като се напълва с вода, която в първите 4 дни се сменя през ден, а през следващите шест през два дни. След това, в зависимост от обема на съда, в него се налива гореща вода. Бурето се затапва плътно с дървена запушалка и се търкаля в продължение на 10-15 минути, през което време се обръща по за 2-3 минути на двете дъна, така че горещата вода да облее цялата вътрешна повърхност.
През следващите 2-3 дни операцията с гореща вода се повторя и така до момента, в който водата от бурето излиза бистра, безцветна, без мирис и вкус на дърво. Бурето се изплаква със студена вода, отцежда се и е готово за ползване.
Независимо от обработката, в новите съдове ракията не бива да отлежава дълго време, защото има опасност да получи груб вкус и интензивен нетипичен за ракия цвят. Това налага след третия месец от наливането периодично, през всеки следващ месец, да се взема проба, която да се опитва на вкус и да се оценява на цвят, и когато ракията е получила светло златист цвят и приятен мек хармоничен вкус и аромат се изважда от бурето и се налива в стъклени бутилки за по-нататъшно съхранение.
В случаите когато се разполага със стари, използвани вече бурета, вземането на проба за определяне на момента за изваждане и наливане в бутилки започва след петия-шестия месец. Посочените примери са условни, тъй като върху продължителността на отлежаването влияние оказват и много други фактори. Ето защо, всеки сам трябва да решава конкретния случай. Необходимо е да се знае, че в зависимост от обема на бурето, вида на дървесината, дебелината на дъгите, температурата и влажността на въздуха в помещението, намалява както общият обем, така и алкохолният градус на ракията. Средно годишните фири варират от 2 до 4 %.
Следва:
Как по-бързо да отлежава домашната ракия?
За да се подобрят вкусовите качества и да се получи светло златист цвят, характерен за качествената ракия, задължително трябва да отлежи в буре или бъчва. Може да и сложите и черница, но дъбовото буре си е най-добро за целта.
Поради това цветовете варират от светло златист до златисто, колкото повече престоява, толкова по-тъмна става.
Независимо от алкохолният градус на ракиите, за да станат годни за пиене, дори и ароматните, се нуждаят от отлежаване, по време на което окончателно се оформят вкусът, ароматът и цветът.
В миналото домашните ракии отлежаваха в дървени бурета и много рядко в стъклени дамаджани. През втората половина на XX век, след масовото навлизане на пластмасовите съдове в бита, за съхранение на ракии започнаха да се използват и пластмасови туби и бидони, което обаче не е за препоръчване по известни на всички ни причини.
Ето няколко съвета за поддържане на буре: Бурета и бъчвите са изработени от дъб и по-рядко от черница или акация. Най-добри резултати се получават при дъбовите бурета.
По време на отлежаването ракията извлича от дъгите фенолни и други съединения, при окисляването на които се образуват вещества, формиращи специфичния вкус, аромат и цвят на отлежалите ракии.
Окисляването се извършва от кислорода на въздуха, преминал през порите на дъгите, и оказва влияние върху продължителността на отлежаване. Продължителността зависи още и от дебелината на дъгите, от обема на съдовете и от тяхното състояние нови или стари. В големите по обем съдове, в които се поставя и повече ракия, отлежаването е по-продължително време.
В малките съдове тя отлежава по-кратко време. По- кратко време ракията отлежава и в новите съдове, които са по-добре запасени на дъбилни вещества.
За избягване на грешки при използването на нови дървени съдове, те предварително се обработват, като се напълва с вода, която в първите 4 дни се сменя през ден, а през следващите шест през два дни. След това, в зависимост от обема на съда, в него се налива гореща вода. Бурето се затапва плътно с дървена запушалка и се търкаля в продължение на 10-15 минути, през което време се обръща по за 2-3 минути на двете дъна, така че горещата вода да облее цялата вътрешна повърхност.
През следващите 2-3 дни операцията с гореща вода се повторя и така до момента, в който водата от бурето излиза бистра, безцветна, без мирис и вкус на дърво. Бурето се изплаква със студена вода, отцежда се и е готово за ползване.
Независимо от обработката, в новите съдове ракията не бива да отлежава дълго време, защото има опасност да получи груб вкус и интензивен нетипичен за ракия цвят. Това налага след третия месец от наливането периодично, през всеки следващ месец, да се взема проба, която да се опитва на вкус и да се оценява на цвят, и когато ракията е получила светло златист цвят и приятен мек хармоничен вкус и аромат се изважда от бурето и се налива в стъклени бутилки за по-нататъшно съхранение.
В случаите когато се разполага със стари, използвани вече бурета, вземането на проба за определяне на момента за изваждане и наливане в бутилки започва след петия-шестия месец. Посочените примери са условни, тъй като върху продължителността на отлежаването влияние оказват и много други фактори. Ето защо, всеки сам трябва да решава конкретния случай. Необходимо е да се знае, че в зависимост от обема на бурето, вида на дървесината, дебелината на дъгите, температурата и влажността на въздуха в помещението, намалява както общият обем, така и алкохолният градус на ракията. Средно годишните фири варират от 2 до 4 %.
Следва:
Как по-бързо да отлежава домашната ракия?
